С решение № 4728 от 8 юли 2026 г. Софийският градски съд остави без уважение искане за връщане на тригодишно дете във Великобритания по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Съдът прие, че преместването и установяването на детето в България е станало със съгласието на бащата и че не е налице неправомерно задържане. Защитата на българската майка беше осъществена от екипа на Адвокатско дружество Тонкова, Шаркова и Ангелова.
Производството е образувано по молба на британски гражданин за връщане на малолетното му дете във Великобритания. Детето е с българско и британско гражданство, а спорът поставя въпроса дали оставането му в България представлява неправомерно задържане по смисъла на Хагската конвенция.
Преместването и установяването на детето в България е извършено със съгласието на бащата. Поради това съдът приема, че липсва неправомерно задържане и отказва връщането на детето във Великобритания.
Защитната стратегия
Защитата беше изградена след подробен анализ на приложимото международно и национално право и на практиката по трансгранични спорове за родителски права. По делото бяха представени над 120 листа писмени доказателства с превод, международна кореспонденция, свидетелски показания и съдебно-психологична експертиза.
Събраните доказателства подкрепиха тезата, че установяването на семейството в България е било общ проект на двамата родители. Съдът кредитира кореспонденцията между тях и свидетелските показания, от които се установява предварително даденото съгласие на бащата детето да живее постоянно в България.
Искането за връщане на детето е оставено без уважение като неоснователно. Съдът приема, че към момента на спора детето правомерно има обичайно местопребиваване в България.
Защо случаят е важен
Производствата по Хагската конвенция се развиват по специални правила и в кратки срокове. Те не са наказателни дела и не установяват извършването на престъпление. Въпреки това терминът „международно отвличане на дете“ създава изключително силен психологически натиск върху засегнатия родител и неговото семейство.
Случаят показва колко важно е механизмът на Конвенцията да не се прилага автоматично. Необходима е внимателна оценка на всички факти, на действителната воля на родителите и на доказателствата за обичайното местопребиваване на детето. В центъра на всяко подобно производство следва да останат правата и най-добрият интерес на детето.
Разноските по производството
Особеност на този вид дела е правилото на чл. 22а, ал. 3 от Закона за закрила на детето. В постановеното решение съдът оставя без уважение претенциите на страните за присъждане на деловодни разноски. Това означава, че дори при успешно проведена защита ответният родител понася разходите за нея.
Решението е първоинстанционно. В съдебния акт е посочено, че то подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписите. Публикацията представя постановения резултат към датата на публикуването.
Пълният текст на решението на Софийския градски съд е публикуван със заличени лични данни.
Материалът има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет. Всеки случай се преценява според конкретните факти и приложимото право.